Тракторът на FYELD е набрал скорост и нищо не може да го спре

Родената вероятно в малък, тих и спокоен български град сервитьорка донася мудно поръчаните преди доста време бири и водки, а в същия момент Левски се излага като за световно срещу Лацио. За пичовете от Flyeld обаче родната действителност не е повод за мрънкане. Според тях заради комплекси си затваряме очите за собствените достойнства и това е именно и една от темите на чисто новия им албум – Not Blond Enough to Suvyve the Holocaust. Боян Генов–Бобз (китари, вокал), Емо Дончев (китари) и в по-малка степен Тимо Пуко (програмиране и... китари) разказват за новото си творение.


- ОК. Да започнем с новия албум. Минаха 6 години от дебюта ви. Явно не прибързвате с издаването на неща. Защо ви отне толкова много време?
Бобз: Албумът го записваме от 2006, защото минахме през персонални търсения и чудеса. От 2003 до 2006 се чудехме какво ново искаме да направим. Не искахме да се повтаряме и самоцитираме. Аз лично имах и лични истории. Около година и половина имаше един период, в който съм пипнал китарата най-много два пъти. Обаче най-накрая се хванахме с Додо и започнахме да действаме по песните. И така. Проблемът беше да намерим посоката, в която искаме да се развиваме. Сравнявахме постоянно със старите неща, за да не си правим автоцитати.
Емо: Аз дойдох по време на записите. Една сутрин ми се обади Додо. Предишната вечер точно му бях звъннал, не знам за какво, и той каза, че сутринта трябва да ми каже нещо, понеже е станало нещо много неприятно. И ми каза, че трябва да свиря в тази група. Което не ме изненада, всъщност.

- Вие и преди сте свирили в някаква банда заедно, доколкото знам...
Емо: Да. С Гепи свирихме в Матака, а пък с Аксел, когато двамата бяхме на по 15 години, основахме първата си банда и свирихме доста дълго - около 4 години. Групата първо се казваше Total Power, а после Overpower. Бяхме много надъхани Pantera фенове. Сега Odd Crew свират като нас, хе-хе...
Бобз: Да, точно като Totál Power! Ха-ха!

- Сега ще стане яката интрига след тия думи... Добре де, а сега за следващия ви албум, който явно ще излезе през 2015-а, имате ли вече някакви идеи и концепция?
Бобз: Наполовина! Идеите са много и сме наполовина готови, така да се каже. Иначе целия проблем с бавенето на албума беше, че много време се занимавахме с неща извън музиката и после ни отне време да се върнем на нивото, на което бяхме, когато спряхме.
Емо: Сега обаче тракторът на Fyeld е насъбрал доста скорост и нищо не може да го спре.

- Цялото нещо, между другото изглежда супер професионално и явно доста пари са наляти в него. Клиповете например изглеждат доста скъпи...
Бобз: Всъщност да. За клиповете специално – те може и да изглеждат впечатляващо и все едно са вложени много пари, но истината е, че всичко е правено просто с много желание и сме намерили начин да стане с минимални средства.
(Тук Гепи, продуцент на групата, прекъсва Бобз и бащински му обяснява, че клипът на “Beefinger” си е скъп – бел. авт.)
Емо: Той иска да каже, просто, че е с много желание...
Бобз: Да. Ние сме се наслушали на много музиканти, които казват „на нас ни трябват еди си колко си хиляди лева, за да направим продукт, такъв какъвто искаме”. Обаче това не е задължително и има начини да се направи.
Емо: Като имаш добра концепция и знаеш какво правиш, вече не е важно колко пари ще вложиш. Тя ще си стане добра. Ако концепцията ти е зле, колкото и пари да влееш, резултатът остава кух.



- Добре. Започнахте доста мащабно турне в подкрепа на албума. Последно свирихте в Пловдив и Хасково, ако не се лъжа (четвъртък е, така че не се лъжа – бел. авт.). Как мина?
Бобз: Като посещаемост беше ОК. Но, който ни е гледал, знае, че за нас това няма особено голямо значение. Другият момент е, че освен концертите, които минаха много яко, имаше търсене към албума и мърчъндайза на групата, което означава, че е пазар на дискове явно има. Или поне за добри неща. Не искам да си представям музиката като продукт – зеленчуци и домати – но има търсене, а и отзивите са много добри и сред журналистите и сред музикантската гилдия хората, които са чули албума.

- Турнето е доста мащабно за България. Има някои места, за които въобще не знаех, че има къде да се свири...
Бобз: Оооо, има има. Дова се дължи най-вече на мениджмънта от Double D Music, защото те имат връзки с места, където ние нямаме. Ако си го бяхме организирали сами, то щеше да е в най-много 10 града, а тук сега говорим за 14, а има и места, където няма да отидем в момента, а по-нататък. Това е много важно, защото една група умира, когато не свири. Аз примерно малко се сдухвам, като гледам списъка с концерти на Lamb of God – 4 дати поредни свирят, един ден почиват и после пак 2-3 поредни. Трябва да поработим повече, за да стигнем до там.

- Ама те все пак си изкарват парите така.
Бобз: Да, но примерно Тимо може да ти каже, че дори група като нас съвсем спокойно може да си организира едно европейско турне, което да не престава поне 2-3 месеца. Вече не е толкова трудна работата. Важното е да се положат усилия. И да имаш какво да кажеш на хората, какво да представиш.

- Спомена мениджъра ви – Драгомир Драганов (китарист на Епизод – бел. авт.). Колко хора си мислят, че Драго Чая ви е мениджър, като чуят името?
Бобз: Хе-хе! Естествено има доста такива хора.
Емо: Те май верно са с еднакви имена...

- Ама вие май-сте единствената по-тежка българска банда с професионален мениджмънт.
Емо: Не е важно колко банди са със или без мениджър. Важно е, че нашата е със.
Бобз: За нас беше важно да накараме хора, професионалисти като Гепи и Стейн Студио да ни подкрепят в издаването на албум. Да убедим фирма, която да намери нещо в нас и да ни помогне. Също и мениджмънт, който да се съгласи да работи с нас и да помогне с организирането на концерти. Тогава това би означавало, че си направил нещо стойностно, ако успееш да убедиш някой, че в музиката ти има хляб.
Емо: Така се случват истинските неща. Всеки може да се съсредоточи върху своите цели и да направи работата си максимално добре и максимално изпипано. Най-добре е да работиш с професионалисти.
Бобз: Ние намерихме подкрепа за рекламата на турнето и в лицето на На тъмно и ще представяме тяхната линия NTMN. Това също е готино, защото те ни поканиха да свирим на тяхната сцена на Spirit of Burgas тази година и явно също са видели потенциал в работят с нас.



- Обратно към албума. Каква е идеята на заглавието “Not Blond Enough to Survyve the Holocaust”?
Емо: Тука Тимо трябва да каже, защото той го измисли.
Тимо: Всички ме питат за това. А аз не знам историята. Всички казват, че е моя идея, а аз нямам никакъв спомен да съм казвал нещо подобно. Сигурно съм бил пиян.
Бобз: Единственото, което си спомням, беше, че имахме някаква репетиция и Тимо го изръси това нещо. Ние решихме, че е яко, обаче не сме го мислили за заглавие въобще. Доста след това, когато се чудехме как да се казва албумът, на Додо му изникна тази идея в главата и каза „абе спомняш ли си какво каза Тимо”. Така често стават нещата при нас. Имаме някаква идея, записваме си я. Например парчето “Beefinger”. Тази дума нищо не значи. На Додо парчето му звучеше като Beastie Boys и Clawfinger. И после си го изпълнихме със смисъл. Така и заглавието го натоварихме със смисъл. Още повече, че вече имахме този пич – клошарът, който се застрелва с воден пистолет. И така от 2 и 2 направихме 10.
Емо: Тази банда така прави – измисляме си някаква идея и после я натоварваме със смисъл. Също като името на бандата. Самата дума Fyeld не значи нищо. Просто групата започва да кара името да звучи яко. Така е и с “Not Blond Enough to Survyve the Holocaust”. Тимо в алкохолния си проблясък е казал нещо готино. А от там нататък името се свърза идеално с цялостната концепция на това, което искаме да кажем с него.
Бобз: Искахме да имаме позиция, но не да я налагаме. Искаме да кажем какво мислим и ще се радваме, ако има хора, които са на същата вълна.
Емо: Това е нещо, което наблюдаваме от доста години. Общо взето хората започват много да си уеднаквяват мисленето и позициите в живота. Стават все по-сиви и руси един вид. Все повече си загубват индивидуалните ценности за сметка на общите. А личните качества са заявка за място в живота. А като станем еднакви, съществуването ни ще се обезсмисли. Като има хиляда души като тебе, защо да няма само 1? Затова го наричаме холокост – изтребление на личните индивидуални качества. Просто искаме да кажем, че го виждаме това нещо. Ако и вие го виждате, значи сте от нашата порода.
Бобз: Метълът винаги е бил такова нещо. От години някакви хора ни казват, че не трябва да се занимаваме с това, понеже или тях не ги кефи или не го разбират. А ние не искаме да сме с останалата маса. И това искаме да кажем в крайна сметка – ще си правим каквото си искаме!

- А кой е достатъчно рус, за да оцелее?
Бобз: Бритни Спиърс, Кристина Аглиера... и Джесика Симпсън. Те и да се боядисат, това е изкуствен интелект. Ама най ги обичат руси винаги!
Тимо: И The Scorpions!
Бобз: Да, Рудолф Шенкер е достатъчно рус, за да преживее всякакви холокости!

- Последната песен от албума се казва “40 Years in the Desert”. Тя за годините след падането на комунизма ли е или да?
Бобз: Абсолютно! Цялата идея е за притчата за Моисей, който изкарал евреите от Египет и Бог им заръчал да скитат в пустинята 40 години, докато умре и последният, който помни робството, за да може Обетованата земя да е населена от свободомислещи хора. Дори и Моисей само я е видял от един хълм, но не е стъпвал в нея. И на нас така ще ни трябва едно известно време и хората просто трябва да го знаят и да го приемат. Ще трябва да станат нещата, както казваме „както са на Запад”. Мене не ме кефи този израз толкова, защото е комплексарско. Но ще трябва да минат доста години, за да се случи.
Емо: Другото, което значи песента е, че ако човек е достатъчно осъзнат, за да направи промяната в своето мислене и своето светоусещане, всъщност ще спомогне да се случат добре нещата в България. Може да има и някакъв си наш начин, който да е по-добър от западния.
Бобз: Тук всички обичат да сравняват България с това, което е навън, без да виждат собствените...
Емо: ...индивидуални ценности.
Бобз: Да и...
Емо: ...черти, които притежават.
Бобз: И дори собствени източници на мъдрост.
Емо: И ето пак идеята на албума...

- Наскоро имахте едно интервю, в което накрая споменавате как след ваши участия са спирали предавания и медии - "Лакриц", предаването на Катя Глик, "Хит -1", радио "Тангра", "Фрактура"... Това ми е едно от първите за този сайт. Обричам ли го на неуспех, замесвайки се вас?
Бобз: Хе-хе... Това беше повече в началото на групата. Не знам защо се е случвало. Не е защото ходим с обърнати кръстове и пентаграми.
Емо: Просто тогава нещата бяха много размирни. Много неща, които ги имаше тогава, сега ги няма.
Бобз: То е нормално. Вината не е на групата...

Още инфо:
MySpace на бандата
Видеоклип на "Beefinger"
Видеоклип на "Rolling Spawns"

* Снимки: 1,3 Петър Тодорински; 2 Тихомир Рачев