Всички знаем къде е люлката и Меката на хардкора и това определено има ясен отпечатък върху звученето на повечето банди. Е, Raised Fist също ушевадно издават къде е родината им, само дето в случая това е... Швеция.
От всяка нота в новия има албум “Veil of Ignorance” струи типично шведски звук. Независимо дали става въпрос за категоричния начин, по който Але Хагман отсича думите мега бързо, или за скоростните, но подплатени и с доста мелодия рифове. Компромиси с бързината, енергията, агресията и посланието обаче липсват.
“Friends and Traitors” отваря албума без много протакане и показва, че Raised Fist не са отстъпили много от звученето на доста добрия “Sound of the Republic” (2006). “They Can't Keep Us Down” продължава нещата в същия стил, като тук пичовете са откровени във визията си за хардкор сцената: „We just want to play drums, bass and guitar. No make-up, nothing bizarre, vocals but no stories from a far“.
Първата по-мека песен е “Wounds”. Прави впечатление, че мелодиите този път са по-сложни и малко по-бавно влизащи от тези в предния албум. Ефектът след няколко слушания обаче е доста по-силен. Чуй “My Last Day” например. Има и доста бързи и безкомпромисни песни като “Afraid” и може би най-метълската “Never Negotiate”, която би се вписала добре и в контекста на по-новите неща на In Flames например. Албумът всъщност има определено циклична структура – бърза песен, по-бърза песен, мелодична песен, след което следват пак парчета в същия ред.
Китарният звук пак е доста характерно шведски – има едно почти електронно синтетично звучене. Продуцент е Даниел Бергстард, работил преди това с Meshuggah и In Flames. Това, заедно с вокалите на Хагман (ако преди си ги слушал и ти звучи като настъпана котка, този албум няма да те разубеди), прави звученето на Raised Fist доста отчетливо различно от този на повечето хардкор банди. Което пък веднага праща “Veil of Ignorance” в списъка с неща, които поне са интересни за слушане.
Още инфо:
MySpace на бандата
Няма коментари:
Публикуване на коментар