HATEBREED – “Hatebreed”

Хардкор лидерите показват първи наченки на разнообразие от 2002 насам


Етикетът „AC/DC на хардкора” не случайно отдавна бе лепнат на Джйми Джаста и компания. Не са малко (нито далеч от истината) тези, които се ебават, че бандата просто презаписва една и съща песен от години. К’во от т’ва? Нали е яко?

Ами, явно и на самите Hatebreed им е писнало, след като в новия, едноименен (а с това подаващ и заявка, че е ново начало) албум са се опитали да се измъкнат от собствения си калъп. Явно работата на Джаста с Кърк Уайндстийн в Kingdom of Sorrow, както и албума с кавъри, който пуснаха през пролетта, са си казали думата – новият диск е много по-метъл и по-разнообразен.

Още “Become the Fuse” започва малко неочаквано – почти мелодичен риф, който набира скорост под ревовете на Джаста, преди около 30-тата секунда да стане тотален Hatebreed. Напомня на... Soulfly. Мелодии са вплетени в неочаквани (за Hatebreed) места и в следващите песни “Not my Master” и “Between Hell and a Heartbeat”.

В първия сингъл „In Ashes They Shall Reap” нещата тръгват от типичния за бандата надъхващ текст тип „боря се с живота и го спуквам от тупаници” и стигат до мелодично пеене ала Kingdom of Sorrow. “No Halos for the Heartless” пък започва с едни вече тотално хеви метъл напеви „ооо-ооо-оооу”, а в „Every Lasting Scar” нещата вече придобиват доста олдскул метъл форма. Метълщината е допълнена от инструментала пълен със сола – “Undiminished”, както и от гостуването на новия любимец на Дейв Мъстейн – Крис Бродерик в една от песните.

Това обаче, разбира се, са само нюанси. Гръбнакът на албума определено си е характерното Hatebreed звучене и песни като “Hands of a Dying Man” и “Merciless Tide” са точно това, което всички очакват от бандата.

Дали сериозната метъл инжекция е била добра идея ще покаже времето и реакцията на феновете. Факт е обаче, че Hatebreed не са звучали толкова свежо от “Perseverance” насам. Едноименното им творение просто добавя нови неща в микса, без да губи целеустремеността и бруталността на предните неща. Което е похвално.

Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница
Tangra Mega Rock: Ревю на "For the Lions"