Голямото шумно „майната ви” от страна на The Destro за всички днешни моди и всички еднакви банди, които свирят еди-си-кво-си-кор, е всъщност добрия стар втежнен груув метъл с дет забежки. Нещо нечувано? Не. Яко? Да!
Пичовете от Тексас явно са доста негативни, щом всички начини, по които представят бандата си са чрез отрицание на нещо. Не са метълкор, не свирят брейкдауни, не са и траш… Първата им работа, когато почти били готови с “Harmony of Discord”, е била да махнат всички сола, половината рифове, половината песни. Само за да стане накрая по-фокусирано и по-мачкащо.
Ами да, мачка си. Върху общо взето груув метъл основа с преобладаващо среднотемпови тежки рифове и почти слъдж моменти са надградени доста дет метъл елементи като яко двойни каси, гърлени вокали и наистина огромна доза гняв. Без да се стига чак до бласт бийтове, бързите моменти избиват почти във всяка песен на диска.
Донякъде изненадващо, той започва с най-дългата песен в него – “Justifiers Of Malice”, която показва добри композиторски умения, преминавайки от мачакащ риф в мачакащ риф, без да става скучна. Нататък в албума темпото се вдига и песни като “Pestilence Of Deceit” и “Anger Killer” определено имат потенциал за здрав мошпит. “Mouth Of The Heretic” пък вкарва и една идея по-мелодични рифове, като резултатът е нещо като не тъп Soulfly.
За съжаление, може би рязането на елементи от музиката е дошло малко в повече, защото албумът в един момент става доста монотонен. И желанието да го слушаш пак не е от най-силните. Да, „мачакащо” определено е ключовата дума относно звука на китарите, които са водещи в музиката на The Destro. Но пък може би трябваше да позволят на някоя запомняща се мелодийка да се промъкне в албума.
Така или иначе “Harmony of Discord” не е без своите достойнства и ако се кефиш на банди като Pissing Razors и Hostility, този албум ще те зарадва. А и подобни неща звучат горе-долу свежо на фона на хилядите еднакви банди днес.
Още инфо:
MySpace на бандата
Няма коментари:
Публикуване на коментар