MAXIMUM PENALTY – “Life & Times”

Това може да се окаже и най-якият им албум


Доста време мина от февруари 2008-а, когато Maximum Penalty пуснаха първите песни от този албум в Интернет. Е, явно лекото забавяне си е струвало, тъй като “Life & Times” се е получил уникално як.

От банда с история, започваща от средата на 80-те, не се очакват особени изненади. Но такива определено има. Ако Еди Сътън от Leeway пееше в Madball, резултатът щеше да звучи горе долу така. Малко са се отдалечили от Bad Brains влиянията си от 90-те. А този път, за разлика от “Uncle Sam” (2002), който бе записан само от Джим Уилиамс и Рич Маклофлин, всички от Maximum Penalty са работили върху музиката заедно. Към бандата се е присъединил и познатият ни от Terror и Rag Men басист Джон Бъски.

Доста хардкор и доста типичното 100% нюйоркско усещане ни удря още с отварящата, заглавна и леко автобиографично звучаща песен. Без никакви спирания и преходи вокалите минават от куплет в припев и хорово пеене на текстове от сорта на “There is no remorse, hate is what’s respected”. Вокалите на Уилиамс винаги са били една от отличителните черти на бандата. Песни като “Paper Bullets” на практика се движат главно от тях. Същото, но с повече скорост става и в “Threat Assessment”, която поне мен лично ме накефи най-много. Смяната на темпото към края е просто убийствена! В диска има 15 парчета, така че на никой няма да са му малко.

Албумът е доста по-целенасочен от предишния, че даже и от всичките дългосвирещи на Maximum Penalty досега и има повече общо с класическото “Demo 89” и EP-то “East Side Story” например. Другото супер важно е продукцията, дело на Дан Корнев (в тоя може и да има нещо българско...), която е доста чиста и определено е най-доброто постижение на бандата в тази насока.

Като нищо “Life & Times” да ти стане любимият Maximum Penalty. А дано за този албум да посвирят и в Европа и да не пропуснат едно определено място в нея.

Още инфо:
MySpace на бандата