FREDDY MADBALL: Аз уважавам религията

Фреди Кришън, който на всички ни е добре познат като фронтмен на Madball, пуска първия си солов албум като хип хоп артист този месец. В “Catholic Guilt” гостуват доста хора, измежду които Slaine, Vinnie Paz и... Rancid. Човекът в центъра на прожекторите Freddy Madball пък не се бави в обясненията какво е чувството да си един гузен католик, който обича едновременно и хардкор, и хип хоп.

- Здрасти, Фреди. Съдейки по телефонния код на номера ти, сега би трябвало да си в Ню Йорк. Как е града?
- Да, там съм сега. Градът си е добре.

- Там имаше кметски избори миналия вторник. Ти гласува ли?
- Не, защото бях твърде зает с други неща и за съжаление не ми остана време за гласуване.

– Аз ти се обаждам от София, България, където си идвал вече два пъти с Madball. Какво помниш от тези концерти?
- София! Винаги си прекарваме добре там, стават яки концерти. Публиката е супер!

- Значи... сега излиза твоят дебютен солов хип хоп албум. Защо чак сега? В смисъл – известно е, че винаги си се кефил на хип хоп.
- Ами, май чак сега се заех сериозно. Това беше нещо,, което исках да направя от доста време насам, но така и не намерих или не отделих време за да го свърша, но сега, най-сетне успях. И както се казва – по-добре късно, отколкото никога. И смятам, че така стана по-добре. Най-сетне стигнах до момента в живота си, когато искам да се изразя по този начин. Най-сетне намерих времето и средствата, за да го направя. И – ето го сега.

- Заглавието - “Catholic Guilt” е малко предизвикателно. Как трябва да го тълкуваме?
- Всеки може да си го тълкува както си иска. За мене е валидно не само в религиозен аспект, но и като това чувство, с което трябва да живеем – вина. Аз го наричам католическа вина, което е директна препратка към религията, но на практика не е нужно да си католик или християнин, за да разбереш нещата, за които пея в албума. Това е просто нещо лично от опита ми, нещо, с което живях досега. Общо взето е обяснено в албума и различните песни – става въпрос за правене на грешки и вадене на поука от тях или просто за някои преживявания и последвалата вина относно начина, по който съм подходил в определени ситуации. Това е просто чувство.

- Католицизмът е може би единствената религия, която има обичай да се признават греховете на глас пред друг човек, пред свещеник. А в някои от песните в албума споменаваш за някои доста мръсни неща, в които си се замесвал. Албумът ли е твоят начин да признаеш тези грехове?
- Да, това определено е един от начините, по които може да се тълкува албума. Да, наистина говоря за някои случки и преживявания. Може да се разглежда като изповед. Но пък от друга страна това е просто разказване на истории, които идват от опита ми. Някои хора могат да го приемат като изповед, други просто като начин на изразяване.


Фреди! В църквата! Документиран факт!

- През 2004 говорих с брат ти Роджър Майрът от Agnostic Front и ако не се лъжа, той каза, че е от Куба.
- Да, от там е.

- Така че можем да предположим, че и ти самият имаш малко кубинска кръв?
- Да, така е. С него имаме една и съща майка. Бащите са ни различни и затова и последните ни имена не са еднакви. Баща ми е от Колумбия, но майка ми наистина е от Куба. Така че – да, това определено е част от мен.

- Питам те, защото това предполага доста здраво католическо възпитание. И се чудех кога за последно си ходил на църква.
- Ха-ха! Това е добър въпрос! Неотдавна бях в църква за кръщенето на моя кръщелник. Отидох заради моя човек Хоя (Рок, басиста на Madball), който ме помоли да съм кръстник на детето му. И това беше преди няколко месеца. Кръстихме го и това май беше последният път, когато ходих на църква. Иначе аз ходя там от време на време. Да бъда честен, не е особено често, защото съм стигнал до момент в живота ми, когато не чувствам, че трябва да съм в църквата всеки ден, за да имам някаква връзка с Бог. Аз съм възпитан като католик и от малък са ми повтаряли „трябва да ходиш на църква всяка неделя” и какво ли не. Това не е нещо, с което съм напълно съгласен на този етап от живота ми. И това ме връща към цялата концепция на “Catholic Guilt”. Те по някакъв начин ти вменяват тази вина, не само католиците... за мене бяха католиците, защото аз съм възпитам в тази религия, но организираните религии по принцип те карат да се чувстваш виновен, че не им даваш пари, че не ходиш редовно на църква и така нататък. Но това пък не е задължително да те прави лош човек пред Бог. От друга страна аз уважавам някои от основните традиции на католицизма. И до ден днешен се кръстя, когато мина покрай църква и правя и някои други неща, които с ами наложени. Това вече е някаква културна основа, от която не можеш да се отърсиш. Аз уважавам религията. Църквата е едно приятно и успокояващо място за мен. Не е като да не ходя, просто не е особено често.

- ОК, стига за религията. Slaine гостува в албума в песента “Gun Shots”. Той беше тук през май на турне с Ill Bill. И всички добре знаем, че Ill Bill си е тотален метъл и хардкор тип. Madball винаги са имали хип хоп влияния, но сега не се ли появява една вълна от хип хоп артисти, които на свой ред са повлияни от хардкора?
- Мисля, че има такова нещо. Това го има много повече в ъндърграунда, все пак. Има хора като Ill Bill, които очевадно уважават хардкор музиката. Също и Slaine, който ми е добър приятел и винаги е показвал уважение към хардкора и всичко свързано с него. А пък и Vinnie Paz от Jedi Mind Tricks, който е доста голям в ъндърграунд хип хоп средите, а е израснал, слушайки хардкор. Той си е хардкор хлапе! Определено има вълна от хора, които по стечение на обстоятелствата са доста талантливи хип хоп артисти, но имат и хардкор връзка. И сега и аз явно мога да се причисля към тях, ха-ха! А същото е и за публиката. Много от хората, които слушат хардкор и метъл, слушат и малко хип хоп. Аз също съм такъв, аз това харесвам. Винаги съм слушал хип хоп и обичам хардкор, както и малко метъл – по малко от всичко. И за мен не е изненада да виждам едни и същи хора на всякакви видове концерти. Радвам се да видя как хората подкрепят два жанра по този начин. Надявам се да има все повече такива моменти.

- А мислиш ли да правиш турне за този албум?
- Определено планирам да направя турне, Нямам нищо сигурно засега, но имам доста идеи. Няма да е лесно да се случи заради графика ми с Madball, с които правим концерти постоянно. Но определено ще се постарая турнето да се случи.


Когато те гледат така, май е дора идея да не разказваш онзи много смешен виц за мързеливите латиноси...

- А, и още нещо за албума – коя ти е любимата песен от него?
- Наистина е трудно да се каже. Всяка песен изразява нещо различно за мен. Трудно е да избера само една. Харесвам различни парчета поради различни причини. Ще оставя хората да преценят това. Трудно е да си избера фаворит, но ако трябва, ще кажа “Y Que”, която е на испански. Но в същия момент има още доста парчета, които смятам за много добри. Точно преди няколко дни говорих с разни хора за евентуалното издаване на сингли от албума. Определено ще изкарам клип за песента на испански. А и “Dead Man Saloon” е една от песните, които ще бъдат изкарани на преден план. Заглавното парче също е нещо, за което ще направя клип или нещо подобно. Не съм сигурен дали ще има сингъл. Има няколко песни, за които смятам да заснема клипове, и вероятно това ще са синглите. Но няма значение, кой клип ще направим първи – хората могат да го смятат за сингъл, ако искат. За мен е важно да обърнат внимание на целия албум.

- Rancid гостуват в песента “London Calling”. Как ги нави да направят хип хоп парче?
- Не им беше нужно много убеждаване. Аз ги познавам от много години. Приятели сме, особено с Ларс, но и с Тим. Те уважават музиката, която правя. Винаги са били големи фенове на Madball, което е ласкаещо, като се има предвид, че те са икони в пънк рока. Но и за Hazen Street и други проекти, които съм правил - те винаги са ме подкрепяли много силно. А и когато чуха “London Calling”, сметнаха че е доста смислен трибют с всичките семпли от The Clash и какво ли не. Доста го харесаха и нямаха търпение да са част от песента.

- И още един пънкарски въпрос – всички се обръщат към теб като Freddy Madball, а и това е името, което си решил да сложиш на албума си вместо истинското ти. Това, разбира се, ми напомня за Ramones, които всички си смениха последните имена с “Ramone”. И не мога да се сдържа и да не те попитам какво мислиш за цялата пънк и хардкор култура в днешно време? Модите и комерсиализма успели ли са да навлязат в нея, или всичко си е ОК?
- Всичко си е ОК, ха-ха. Определено не прониква комерсиализъм. Не е това случая. Ако има нещо, то е че на пънк и хардкор културата трябва да й се обръща много повече внимание. Аз, разбира се, говоря повече от гледна точка на хардкора, въпреки че пънка и хардкора са като братовчеди. Относно това че тези стилове стават мейнстрийм – не мисля, че това е нещо, от което трябва да се притесняваме. Мисля, че нещата се развиват добре – движението расте, нови територии по света се отварят за него и мисля, че ще продължи да расте и процъфтява. И не мисля, че някога ще трябва да се притесняваме, че това нещо ще стане комерсиално. Музиката просто си е прекалено отблъскваща. И няма нищо лошо в това сцената да расте и хората да дават заслужената почит на стила. Хардкорът е синята якичка измежду музикалните жанрове. И е странно, когато хората започнат да се оплакват, че някоя банда е станала прекалено голяма. За мен нещата стоят така – ако една банда си прави нещата както трябва, остане вярна на своята музика и така успее да пробие и да привлече повече внимание, да спреш да ги слушаш просто не е ми изглежда смислено. Ако харесваш музиката, трябва да подкрепяш бандата. Не виждам нищо нередно в това една банда да работи здраво и от това да произлизат успехи за тях.

Още инфо:
Официален MySpace на проекта