Има много банди, които на практика са личен проект на един свръх-активен музикант с диктаторски заложби. Но хората, които имат сили да са в такава позиция в повече от една банда и в същото време да са един от най-търсените и заети метъл продуценти в Европа, са точно един - Питър Тегтгрен.
Сега, след извъртането на цикъла с всичките му странични проекти и турнетата за тях и 4 години след “Virus”, Тегтгрен намира време и за нов Hypocrisy. И няма какво да се лъжем – банда с толкова дълга история и толкова много албуми зад гърба си вече е редно да е предвидима и да не експериментира прекалено много. Последно се опитаха с “Catch 22” и резултатът бе доста противоречив. Подобни банди издават best of албуми, дискове с b-side-ове и правят по някое триумфално турне от време на време.
Но явно да издадеш пак стари песни, за да привлечеш поредното поколение нови фенове, е под достойнството на големия продуцент. Вместо това имаме “A Taste of Extreme Divinity”, в който са намерили място чисто нови парчета, всяко от което би си било у дома в един или друг албум от разнообразната дискография на бандата, без обаче отделните песни да звучат странно една до друга.
Искаш бърз и тежък дет? Получаваш “Valley Of The Damned” и заглавната песен. Искаш нещо тежко, но мелодично? Имаш “Alive” и “Sky is Falling Down”. Искаш нещо среднотемпово и мачкащо като от едноименния албум? Ето ти “No Tomorrow” и “The Quest”. Тегтгрен добре знае как да напише такива песни. Сигурно може да го направи и в съня си.
Така че положението е следното – имаме нещо като best of, само че с чисто нови песни. Ако си абсолютно нов за бандата, това е супер добра отправна точка за тоталното ти бъдещо зарибяване. А ако по принцип си фен на Hypocrisy – ами, пич, любимата ти банда извади супер добър нов албум!
Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница
За мен това си е албумът на годината, сигурно заради твърде големите ми пристрастия към бандата, ама едва ли ще е само заради това... ;p
ОтговорИзтриване