SUPERBUTT: Не сме пророци и никой не е

На 19 ноември тази година унгарските симпатяги Superbutt ще свирят отново в България, 8 години след паметното им първо посещение. За това време те сериозно са надобряли, както става ясно и от последния им албум “You and Your Revolution”, който наистина е убийствен. Тези, които четат блога (а това съм главно аз), може да са забелязали как за всеки втори албум пиша, че си е струвал чакането. Е - Андраш Вьорош също не беше особено светкавичен в отговорите си, но пък в края на краищата стана доста интересно интервю. И спокойно - не са от Деберцен.

- Мина доста време откакто последно свирихте в България, така че 8 години и 4 албума по-късно какво се е променило в Superbutt?
- Ами, тези концерти в България бяха първото ни свирене извън Унгария (е, свирихме и на един немски фестивал, ама само 4 песни, така че не се брои съвсем), бандата беше едва на около година, а и взети заедно всичките ни концерти едва ли бяха повече от 50 преди да дойдем при вас. От тогава досега вече сме минали границата от 500 концерта и сме свирили общо взето навсякъде в Европа. И все пак все още имаме най-милите спомени от София и Пловдив и досега разказваме истории от това пътуване. Аз няма да забравя как някои от бандата така брутално се напиха след концерта, че обиколиха квартала на хостела ни около 5 пъти в кръг, без въобще да загреят, че се въртят само, преди ние, трезвите, да им покажем пътя. И като говоря за това – толкова харесахме мястото, където спахме, че и сега ще сме пак там. Така че, момичета, ако искате да си хвърляте гащичките по нас и да крещите пред 5-звездния ни хотел (е, добре де – не точно 5 звезди), ще сме в Art Hostel… Но да се върна на промените от 2001 насам – имаме абсолютно различен състав в сравнение с тогава. Аз съм единственият на сцената, който е бил в бандата и тогава. Нашият китарист от онзи период Szabolcs (напиши го ТИ на кирилица! – бел. авт.) още пътува с нас като звуков инженер и пак ще дойде. Каза, че за нищо на света не би изпуснал този концерт и че няма търпение пак да опита гювеч – нещо на което всички ще се насладим отново!

- И какво не се е променило?
- Ами няма да е тъпо да кажа „любовта ни към музиката”, нали?

- Последният ви албум - “You and Your Revolution”, излезе в Унгария около година преди да се появи и в останалата част от Европа. Защо?
- Беше по-скоро практически проблем отколкото тактическо решение. Веднъж, когато бяхме готови с албума, не искахме да го забавяме повече и го издадохме поне за Унгария възможно най-бързо. Това беше през декември миналата година и тогава просто нямахме достатъчно време да подготвим издаването на диска и в други държави преди края на годината. И така, насрочихме го за 2009-а с германския ни лейбъл, а те пък решиха, че е по-добре да го пуснат във втората половина на годината. И след като вече е на пазара в родната ни страна и който и да се е интересувал от нас по света вече го е свалил от Интернет вече в първите няколко седмици след като унгарското издание се появи, решихме че няма особена разлика дали ще мине година или повече преди албумът да се появи в Германия и другите европейски страни.А и в днешно време издаването на албум не е толкова свързано с продаването на копия на физически носител, нали? Кой купува дискове през 2009-а? Издаването на албум значи главно, че ще се промотира, ще има ревюта, интервюта и се надяваме тази информация да стигне до нови хора, които не са ни чували преди. Всъщност това е всичко, което очакваме и от тази гледна точка няма какво толкова да се притесняваме, че е трябвало да стане още миналата година.

- А каква е идеята зад заглавието и целия албум?
- Това е нашето цинично и скептично виждане, че всички се борим за своите малки революции, които вероятно са доста смешни в очите на другите. Може да се приеме и като предупреждение: винаги имайте предвид, че нещата изглеждат различно от различна перспектива, преди ентусиазмът ви да ви накара да изглеждате като клоун или още по-зле – като чудовище. Винаги има полза от поне малко ирония, способност да се надсмивате над неуспехите си вместо да се ядосвате за неща, които не можете да промените така или иначе.


"Деба, кой ми стъпи на крака?!"

- Как беше да работите заедно със Зак Тел (от Clawfinger, пее в първата песен “Last Call” – бел. авт.)?
- Беше супер лесно. Познаваме се от дота години със Зак, а не само той, ами и въобще всички в Clawfinger са супер пичове. Не знам дали има смисъл да казвам и че са супер професионалисти. Записите със Зак отнеха не повече от час. Дадох му текста, той чу и музиката и за нула време си свърши работата, добавяйки и своя отпечатък върху песента, който доста ни кефи. В момента работим и върху клип към тази песен и Зак също ще участва в него. Преди 15 години, когато куфеех пред телевизора, слушайки “Do What I Say”, ако някой ми беше казал, че ще работим заедно един ден, нямаше въобще да повярвам. А сега се случи, което е направо супер.
- Не много банди слагат за отваряща песен на албума си такава, в която има гост вокал...
- Да, май е така. Честно казано дори не се бях замислял за това, преди да попиташ...

- Спомням си тази песен от първия ви албум - “Ernesto C. Guevara for President” - и да бъда честен, Че не ми е точно любимия герой, така че се чудех какво имате предвид там.
- Въпреки че заглавието може да предполага обратното, като четеш текстовете разбираш, че това не е точно кампанийна реч за покойния Че Гевара или подобни хора. Напротив, в пред-припева се пее “it’s so red that it has to be brown”, което е препратка и към комунизма и към нацизма, а припевът е “…you march and your faith is strong, but I was there when it all went wrong”, с което искаме да кажем, че независимо дали е крайно ляво или крайно дясно, резултатът накрая е еднакъв. Затова и в куплетите споменаваме всички тези противоположности: светци и лицемери, съдии и заподозрени, бунтовници и дебели цивилни, но вра края на краищата няма значение. Всичко е едно и също.

- Във вашия Myspace профил има една кратка писмена интродукция на бандата, която твърди, че нямате политически послания. А аз, честно казано (както се вижда и от горния въпрос) бях останал с впечатлението, че си имате.
- Не, поне не директно. Няма да крия, че имам мнение за доста неща, включително и за политика, но не ми се ще да ги изразявам по категоричен начин в нашите текстове. Наистина, кой съм аз да казвам на хората какво да мислят и какво да харесват? Да, разбира се, ако живеехме по диктатура, щях да застана да защитавам общи ценности като свободата. Но слава Богу живеем в свободна страна, въпреки че има някои мръсни политически процеси и в Унгария (както и навсякъде по света), колко жалко и абсурдно ще е да изляза на сцената и да кажа на хората да гласуват за тази или онази партия или да им крещя как войната в Близкия изток е грешка? В смисъл – тя си е доста голяма грешка, но ние не сме в позицията да го дебатираме, когато сме на сцената, защото аз имам микрофон, а публиката – не. Така че, каквото и да кажа, няма да стане дискусия, а просто ще е някакво прозрение на сцената, а това не е правилно, защото ние не сме пророци и никой не е. И ако ще имаме послание за хората, то ще е това (че никой не е пророк, никой не разполага с абсолютната истина и всяка история има поне две страни), вместо да им набиваме в главите директно как да се държат, какво да мислят и за кого да гласуват. В смисъл, музиката все пак трябва да е някакво изкуство, което е над ограничените политици и тяхната борба за пари и власт.

- Там пише и, че не сте никакви рок звезди, а ти караш Форд Фокус. По дяволите, това е доста по-добро от моята кола. Натяквате ли ми го или какво? Но сериозно, след като не правите пари от бандата, какво продължава да ви кара да инвестирате време в нея?
- Всъщност, след 5 години ползване на този Форд, току що го смених с Хонда Акорд, така че се надявам сега вече да съм като Аксел Роуз! Но обратно към въпроса ти – Как звучи това: заради възможността, да се изразяваме, да оставим своята малка следа върху света, както и преживяванията и приключенията, които идват покрай свиренето на музика и турнетата?


Андраш има фланелка на Redrum, но не пее на български.

- Тук в България доста хора са с идеята, че да се пее на английски вместо на български е непатриотично. Вие също пеете на английски, като изключим едното ви ЕР на унгарски. Имате ли обаче подобен проблем с езика там?
- Не, или поне не в тази форма. И нека аз да попитам обратно: ако пеенето на английски позволява на банди като I.T.S.I. и Last Hope или която и да е банда от България да дойде и да направи концерт в Унгария (или където и да е по света) и да ме накара да си мисля „Уау, доста са добри, значи България е готино място, защото там има добри банди и готини хора” – това не е ли патриотично? Пеенето на английски просто е полезен инструмент, защото това е езикът, който разбират повечето хора по света. Това е новата Лингва франка и въпреки че аз бих предпочел да пея само на унгарски, защото това е майчиният ми език и ползвайки го мога да кажа доста по-сложни неща отколкото на чужд език, за съжаление него го говорят едва 15 милиона души в целия свят, докато английски разбират поне един милиард души. Но пък от друга страна се дразня, когато някоя банда каже: „Пеем на английски, защото звучи по-добре”. Глупости! Не звучи по-добре. Просто така на някои хора им е по-лесно да крият клишетата в текстовете си, защото всички ние го разбираме по-малко и по-трудно от родните си езици, но това не го кара да звучи по-добре. Публиката в родната ти страна винаги ще може да се идентифицира по-лесно с текстове, които са на твоя и техния общ майчин език и затова, въпреки че признавам, че английския е практическото решение и ние също се придържаме към него, защото обичаме да пътуваме насам натам и да правим турнета, искам да направим и доста повече неща на унгарски за в бъдеще.

- Винаги сте имали страхотни клипове към синглите си. Вие от бандата имате ли общо с измислянето на историите в тях?
- Не, обикновено нямаме. Нашата тайна рецепта за добри клипове е това, работим с режисьори, които искат да реализират своите собствени идеи, които черсто са имали от доста време, но не са намерили средства за да ги сбъднат. По този начин те дават най-доброто от себе си и това си личи по резултата. От друга старана – ние сме музиканти и честно казано не сме особено наясно как се правят филми или клипове и заради това гледаме да не се бъркаме в работата на хора, на които това им е призванието, а на анс – не. В смисъл, и ние не бихме искали да ни казват каква музика да свирим, така че ръцете на нашите партньори по визуалната част също са развързани. Ние сме банда, която може да бъде накарана да изглежда по всякакъв начин, не бихме се противопоставили на почти всяка идея. Добър пример беше, когато снимахме групата за обложката на албума ни “Black Soup”, фотографът изсипа смес от зехтин, брашно и черна боя върху главите ни, докато ние бяхме чисто голи в студиото, където едва ли беше по-топло от 10 градуса през януари, а после нямаше и къде да се измием като хората с топла вода. Но като видяхме резултата, си казахме, че определено си е струвало.

- Специално за клипа на “Figure” – каква е идеята в него?
- Ами, както казах и горе, ще трябва да питаш режисьора, но доколкото аз го схващам това е за постоянната борба и плахите ни опити да победим своето собствено Аз. Но атака или иначе май ще е най-добре хората да гледат този making of на клипа, защото там стават ясни доста от нещата.

- Унгарската сцена изглежда доста силна заради банди като вас, Blind Myself и Subscribe, които сме гледали в България по няколко пъти. Кои са другите банди от там, които нашите промоутъри би трябвало да набележат?
- Ами най-важните според мен са Bridge to Solace, които са най-голямата ни хардкор банда, а и едва ли хардкор феновете в България не са ги чували също. Отвъд това бих изброил някои по-млади и обещаващи банди като AWS и Turn Of Mind. А за тези, които харесват не толкова твърди неща като Mars Volta и подобни, ще препоръчам банди като Turbo и Shell Beach.

- И последно – знам, че сте от Будапеща и това едва ли е вашият отбор, но какво мислиш за влизането на Деберцен в Шампионската лига?
- Като цяло моят спорт е хокей на лед и ме боли фара за унгарския футбол, което е жалко, защото това е страхотен спорт, който бе напълно унищожен в нашата страна. Също както и за вас ерата на великите Стоичков, Лечков и Балъков е минало, но нека се надяваме, че и в двете страни нещата ще потръгнат рано или късно. Деберцен са симпатичен тим и въпреки че всички знаем, че едва ли щяха да стигнат въобще до това участие, ако не беше новата система за квалификации, въведена от Платини, пак е готино, че най-сетне имаме отбор там след 15 години отсъствие.

Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница

Снимките са от уебсайта на бандата.