SKINLAB: Винаги е трябвало да се трудим повече от други банди

Седем години след последния си дългосвирещ албум Skinlab издадоха “The Scars Between Us” този септември. Веднага след това бандата бе напусната от китариста й Глени Телфърд, който бе заменен, но пък групата пак трябваше да отмени турнето си в САЩ заради инфекция на гърлото на вокалиста Стив Ескуивел. Но пък, ако има нещо метълско, то е да се изправяш пред предизвикателствата, въпреки всичко, а именно това е и планът на бандата, както ми обяснява Стив.

- Отменихте цяло турне заради твоята инфекция, така че в случая „как си?” не е толкова тъп първи въпрос май?
- Да, аз за първи път имам подобна инфекция на гърлото. Направо ми еба майката това нещо и трябваше да отменим турнето и да си идем вкъщи. Бяхме доста на север на Източния бряг, където е доста по-студено от това, с което съм свикнал (Skinlab са от Оукланд, Калифорния – бел. авт.). Но пък вече се пооправих, така че съм обратно на работа.

- Само на мен ли ми прави впечатление, че май нямате много късмет напоследък?
- Да, това е историята с цялата шибана кариера на Skinlab. Не знам какво се случва, но винаги се оказва, че трябва да се борим за всичко, което имаме. Но пък, ако успеем, си е наше. Така че в края на краищата, това е добре. Винаги сме били банда, която е трябвало да се труди повече от други банди. Това е ОК. Обичаме това, което правим и това е причината да го правим.

- ОК, последният ви албум вече е на пазара от около 2 месеца – имаш ли идея как вървят продажбите?
- Въобще не вървят, благодарение на даунлоудите и всичко. Вероятно доста повече хора са го свалили от Интернет отколкото са го купили. Но пък ние не сме в тази игра за бърза печалба. Когато нещата се случват, това не става веднага. Готови сме да работим още по-усилено, за да продадем още албуми. Нашите фенове си го купуват, което е супер. Просто очаквахме да се намесим в играта заедно с някои от най-големите банди и това не се случи. Така че отиваме обратно към правенето на планове. Не сме някакви пеленачета в тази игра, така че тези неща нямат чак толкова краен ефект върху нас, какъвто биха имали върху някоя по-млада банда. Сега трябва да сме наясно какво правим от тук нататък. Планираме турнета за началото на другата година. Доста сме ядосани, така че ще станат доста брутални концерти. Доста хора си помислиха, че това със заболяването ми е само медиен трик, за да продадем повече албуми. Глупости! Наистина съм болен и това е първото турне, което отменяме. И да, не всеки може да е Five Finger Death Punch или Lamb of God. Трябва да излезеш и да дадеш най-доброто от себе си, нищо не е даденост.

- Спомням си, че през 2002, когато излезе “reVolting Room”, доста от феновете се оплакваха, че е твърде пре-продуциран и че демотата на песни като “Purify” и “Slave the Way”, които преди това бяха пуснати за даунлоуд на сайта на бандата, са звучали доста по-добре. Та – за новия албум нарочно ли избрахте доста по-директен подход отколкото в предишния?
- Не, напротив – ние винаги се опитваме да пре-продуцираме албумите си. Опитваме се да направим най-доброто, което можем. Аз идвам от школата на Whitesnake и Metallica с шумните китари и гърмящи барабани – това е якото в метъла и рока. Всичко е бомби и експлозии и опити нещата да звучат възможно най-големи. Никога не сме се опитвали да направим нещата по-сурови откъм продукция. Всичко което правим, се опитваме да е с най-добрия възможен звук. И понякога опитваме да правим неща, които не всички фенове харесват, но пък не може и всички да са щастливи. Д бъда честен, не мисля, че сме направили нещо кой знае колко различно с “reVolting Room”. Смятам, че само заради продукцията хората си извадиха това заключение. А и тогава медиите май искаха това да се окаже големия комерсиален успех, който това нещо така и не стана. Понякога лейбълите могат да надуят нещо като балон, за да изглежда по-голямо, а той албумът си е съвсем различен. Ние се гордеем с този албум. Просто тогава така се случи – сцената един вид се изплъзна изпод краката ни. Всичко се промени и ние един вид останахме съвсем сами.

- Неотдавна към бандата се присъедини Браян Джонсън, който замени Глени Телфорд като китарист. Как се справя новият ви член?
- Супер е! Браян се справя отлично. Той е голямо метълско копеле и винаги е готов да забие здраво!


Стив не изглежда доволен от това, че ръцете му са се оплели в растите, но пък - кой ли би бил?
Снимка: Phill Mamula

- Какво стана с ЕР-то “Bloodclot”? За него имаше записани и два кавъра – на Nailbomb и Crowbar, доколкото знам. Ще имаме ли възможност да ги чуем един ден?
- Ние започнахме да работим върху това ЕР, но лейбълът, с който имахме договор по това време, се оказаха пълни тъпаци и ни излъгаха при подписването на договора. Ние отидохме направо в студиото и започнахме да записваме. И тия идват един ден и започват: „Ама ние никога не сме искали това, никога не сме се съгласявали”. И си им казахме от тук нататък да говорят само с нашите адвокати. Не искахме да сме в този лейбъл, не искахме да ни лъжат, а искахме и да правим това, което сме казали на феновете ни, че ще направим. Така че това беше главно по вина на лейбъла, няма да кажа кой, но пък всеки знае с кой имахме договор през 2007-а (аз пък ще го кажа - Crash Music – бел. авт.). Беше доста лошо развитие за нас. А после ни отне време и да намерим правилния лейбъл. Но пък сега всичко е ОК. Съжаляваме, че не издадохме “Bloodclot”, но пък поне направихме песен от това в новия албум. В нея има доста бързи барабани, които мисля, че феновете ни биха искали да чуят от нас. Залисахме и кавърите на Nailbomb и Crowbar, но само това. Имаме си ги записани, просто чакаме да измислим как да ги издадем.

- Имаше доста голяма пауза в историята на бандата преди да излезе новия албум. Това заради “reVolting Room”, който се продаде доста под очакванията, ли стана?
- Ами не толкова заради представянето на “reVolting Room”. Просто в този момент лейбълът ни се отнасяше с нас все едно не съществуваме. Тогава дойдоха Slayer и ни предложиха да сме на турне, организирано от Йергермайстер, а нашият лейбъл не се нави дори да ни плаща по 200 долара на седмица, за да ни подкрепи. Така че в този момент просто решихме да спрем, да спрем глупостите. За толкова пари ние не можем да се наядем нормално, камо ли пък да плащаме и за бензин. Добре, че Slayer и Йегермайстер ни взеха под крилото си и ни дадоха възможност да направим един последен концерт. И тогава просто решихме да спрем. И това наистина ни нарани като банда. Само дето аз предпочитам да нараня бандата си отколкото семейството си.

- Сега, когато Skinlab са заедно и са напълно активна банда, какво става с Re:Ignition?
- Всеки си прави неговото нещо в момента. Марк Хернандес е с Forbidden в момента и записват нов албум, който е супер. Тим хауел просто си е вкъщи и е зает да е баща. А Дайв Мур, вокалистът ни, е доста зает, защото той е професионален тату артист и винаги е бил такъв.Така че за момента бандата е замразена. Но никога не казвай никога. Сега всъщност след април и май, когато ще свърши цикълът турнета на Skinlab, ще се посветя на един нов проект, който е това, което исках Re:Ignition да бъде, но така и не стана. Исках да е повече като Corrosion of Confirmity, от периода на “Blind” и “Deliverance”, малко втежнен AC/DC, Motörhead стил – като цяло да е по-грозна музика. Когато Re:Ignition се събраха нещата някак си от само себе си се наредиха около Дейв, който е просто страхотен певец.


Е тука, к'вото и да казва Стив, всички си гледат в обувките.

- Defiance също имаше нов албум наскоро. Какви са ти плановете за тази банда?
- Ами, то май вече е Ок да се каже, не знам длаи са го обявили официално, но аз напуснах тази банда. Аз исках просто да направим няколко записа, защото това беше желанието на Дъг Харингтън преди да почине. Но пък после ни предложиха договор със звукозаписна компания и някои хора в групата искаха повече от други. Аз лично исках да си се концентрирам върху Skinlab. Винаги това ми е било приоритета. А и след 15 години, които не бях в Defiance, аз и останалите се бяхме отдалечели твърде много един от друг, така че това не беше точно група за мен. А и свирихме чист траш метъл, което не е точно нещото, което искам да правя сега. По-скоро бих се занимавал с музиката, която обичам. Но пък аз записах вокалите за този нов албум и мисля, че се получи страхотно издание. Те сега имат нов певец.

- Обратно към Skinlab – сега с всичките ти здравословни проблеми не знам колко е удачно да питам, но все пак – имате ли планове за турне в Европа и Обединеното кралство скоро?
- Засега изчакваме. Вероятно ще искаме да преиздадем албума за Европа, защото той така и не беше издаден като хората там. Само във Франция, но не и другите страни. Мислим си да направим някой як кавър, може би и 1-2 нови песни, и да го преиздадем заедно с тях в Европа. В момента се опитваме да направим това. Но наистина много се кефим на Европа. Метъл феновете там са страхотни. А и мина доста време, откакто последно бяхме там.

- Добре, сега последния въпрос. Някои от феновете се интересуваха за проблемите с наркотиците, които някои от хората в бандата са имали. Разбирам, ако не ти се обсъжда това...
- Няма проблем, това е отворена книга.

- ОК, значи “Excellerate” за друсане с хероин ли е?
- Не. Тази песен е за желанието да направиш нещо екстремно, от което да ти се раздвижи кръвта. Това е за татуировките, за адреналина, който ти идва, когато иглата пробие кожата ти. Но пък си имаме песни, които са за наркотици. Например “Take as Needed”, която е за хапчета и това как по време на записите на “reVolting Room” се тъпчех с доста медикаменти и не ми пукаше дали ме убива или ни преебава концертите. В главата ми се забавлявах доста, докато в реалността сигурно съм бил пълен тъпак и съм звучал отвратително. Но пък що се отнася до наркотиците – в Skinlab общо взето сме приключили с тези неща. Аз дори спрях да пия след това турне със Slayer. След 28 дни се прибрах вкъщи и бях качил 15 килограма от наливане с Йегермайстер всяка вечер, което всъщност ми изкара акъла и спрях да пия. Сега пия по някоя бира от време на време, но това са новите Skinlab – излизаме на сцената трезви и се гордеем с това. Сигурно се представяме доста по-добре. Може би не е толкова диво, защото преди постоянно падахме по сцената, биехме се и правехме глупости. Сега е много повече за музиката, въпреки че пак не сме някаква банда, в която всеки си гледа в обувките докато свири.

- Появиха се и едни слухове, че по време на снимките на клипа към “Second Skin” Снейк е бил надрусан като животно. Така ли беше?
- Не, това не го направихме ние. Някой беше влязъл в турбуса ни и беше оставил кубче ЛСД. Докато снимахме клипа жена му на Снейк предложи да му направи кафе. И той искаше кафе. И тя отиде в буса и му сложи в кафето това, което тя си е мислела, че е бучка захар а всъщност е ЛСД. Някъде по средата на снимките забелязах, че е с тъмни очила през цялото време и му казах да ги махне, защото е тъпо само той да е с очила, нали. А той си беше изкарал акъла тотално и викахме лекар, за да разберем какво му е. Сега може ида изглежда като смешна история за разправяне, но си беше страшничко. Снейк е доста дребен тип. А толкова много ЛСД можеше наистина да го нарани. Особено, когато не го очакваш, това нещо може да има опустошителен ефект. А и това беше точно преди два концерта със S.O.D.. Сега предполагам, че в пресата изглежда забавно – „Гледай, тия взимат ЛСД”. Но ние въобще не сме такава банда. Ако ще взимаш ЛСД, трябва да го планираш. И ти благодаря,че зададе този въпрос. Ние не сме наркомани. И въобще, ако има нещо, то е че мразим наркомани.

Още инфо:
MySpace на бандата
Видеоклип към "In for the Kill"