Шведска дет метъл банда, всеки от членовете на която има по още 2-3 действащи проекта, не е някаква изненада, като се има предвид, че в тази страна май всеки трети е музикант. Да, страничните проекти и супергрупите често са тъпи, но не това е случаят с Miseration.
Екс-вокалистът на Scar Symmetry Кристиан Олвестам, подвизаващ се тук, между другото, е известен с това, че няма проблем с грухтящите дет метъл вокали, както и с чистото пеене – способност, от която е решил да не се възползва в “The Mirroring Shadow”. Пичът се придържа към олдскул дрането и заедно с доста техничния китарист Яни Стафанович (чист швед, точно като Златан Ибрахимович; свири в бая банди като Am I Blood, Sins of Omission, DivineFire...) ни предлага тотален дет метъл в духа на Immolation и Hate Eternal.
“Dreamdecipher” отваря албума безкомпромисно, почвайки веднага на бласт бийт обороти, минава през няколко момента с мачкащи кардани и кратко мелодично соло за около две и нещо минути. Така се прави! Следва “Blueprinted Aeon Collapse”, която е малко по-бавна и мачкаща и с повече и по-разнообразни идеи. Това, което става от 1:50 нататък е една от най-яките комбинации между двойни каси, stop’n go риф и крива мелодия, които съм слушал. Като казах мелодия – има доста такива моменти в албума, без разбира се да се стига чак до Гьотеборгски звук, но все пак песни като заглавната определено напомнят някои забежки на Hypocrisy в по-мелодична посока.
“The Mirroring Shadow” е доста качествен откъм продукция. Всички инструменти и вокалите са достатъчно отчетливи, за да сработват многопластовите моменти, но звукът в същото време е достатъчно плътен, за да създава мачкащ ефект. Песните са разнообразни и пълни с идеи, но и бая къси (най-дългата е под 5 минути), което всъщност помага да не писват. Така албумът намира баланс между крайностите в жанра – били те брутализми или мелодични, както и мястото си сред най-яките метъл издания на годината.
Още инфо:
MySpace на бандата
Няма коментари:
Публикуване на коментар