Дам. Не е изненадващо, че Katatonia издават албум не през лятото, а именно когато есента вече е победила всякаква топлина и щастие от живота. Много меланхолия и обреченост лъха от “Night Is the New Day”. Точно както и се очаква от него!
Бандата определено бе във възход напоследък. Почти никой не беше разочарован от последните им 3 албума, а немалко от феновете се чудят кой от тях именно им е любим. За съжаление настоящото издание няма особен потенциал да се намеси в тези сметки. Просто е далеч от яки неща като “Last Fair Deal Gone Down”, например.
Да, на толкова тъжна банда може би дори леко й отива да звучи уморено. Никой не очаква от диска да блика енергия. И наистина това е последното нещо, което можем да намерим в 80% от песните. На няколко места бандата подава няколко наистина яки парчета като сламка на удавник. Лошото е, че малко след това сламката се чупи, а на удавника му е още по-тъпо.
Позитивните моменти са например отварящата “Forsaker”, която честно казано би си била съвсем у дома и в някой албум на Fear Factory. Но това, което писах за последния New Model Army и по-леките банди, които експериментират с тежък звук само за една песен, важи и тук в пълна степен. От там нататък албумът е нещо като парад на дрямката, разкъсван от тук там някой проблясък като “Liberation” и “Idle Blood” или някой отделен по-интересен риф. Но за албум с 11 песни това е далеч от достатъчно.
Хубавото на “Night Is the New Day” е, че продукцията е доста качествена. Всеки инструмент звучи отчетливо, вокалите на Йонас Ренксе са пак супер тъжно яки. Въобще – пари не са пестен и е направено всичко възможно албумът да е смазващ. Така че, ако търсите нещо мрачно, меланхолично и тежко за саундтрак на мъката (или готик позата) си – това издание си е вашето нещо.
Но от друга страна в момента, в който изгрее слънцето, този албум ще е напълно преебан.
Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница
Няма коментари:
Публикуване на коментар